Интернет доставчиците против закона за следенето

 Приблизително 30 милиона евро биха били общите разходи на българския телеком бранш само за оборудване, обезпечаващо анализа на исканата от МВР информация, без да се броят разходите за интерфейс, както и за съхранение на тези данни, става ясно от позицията на Сдружението на независимите интернет доставчици (СНИД) по законопроекта

 Някои от обсъжданите промени в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения са технически невъзможни и икономически непосилни за Интернет доставчиците, се казва в официалната позиция на Сдружението на независимите интернет доставчици относно обсъжданите промени, която е внесена в Народното събрание на 6 януари 2010 г. „Проектът до голяма степен покрива своите основни цели, а именно: да отстрани сериозните проблеми, които възникнаха при работата по разкриване и разследване на престъпления. Предлаганите с него изменения биха могли да повишат възможностите на разследващите органи за изпълнение на техните функции, но същевременно е важно да отбележим, че те са на ръба да създадат правомощия, които могат да доведат до нарушаване на човешките права“ - се казва още в писмото. В сдружението членуват повече от 30 търговски дружества, които предоставят услуги на над 450 000 крайни клиенти

„Законопроектът пропуска един изключително важен за предприятията въпрос, а именно за чия сметка ще се инсталира едно такова оборудване. Очевидно, ако то е необходимо за работата на МВР, разходите за неговото закупуване и инсталиране следва да са за сметка на бюджета на това министерство. Ако обаче операторите са задължени сами да закупят и инсталират оборудването, остава отворен въпросът за компенсиране на направените разходи за закупуване и инсталиране на интерфейса, за съхраняване на данните, за предоставяне на достъп на компетентните органи до тези данни, както и въвеждането в експлоатация и поддържането на интерфейса, посочен в текста на законопроекта“ - обяснява Страхил Иванов, председател на сдружението и изпълнителен директор на Спиди Нет - „За да отговорят на тези нови изисквания доставчиците ще трябва да направят сериозни инвестиции, както и да извършат последващи разходи за осигуряване на поддръжка, дежурен персонал др. Всичко това ще рефлектира върху цената на предлаганите от тях услуги и в крайна сметка – върху крайните потребители. Субсидирането на държавата от страна на телекомуникационните оператори извън техните данъчни и лицензионни ангажименти, трудно може да бъде обяснено и не съответства на принципите на пазарната икономика.“

 Според оценки на сдружението, общите разходи, които ще трябва да направи българският телекомуникационен бранш само за оборудване, обезпечаващо анализа на исканата от МВР информация, без да се броят разходите за интерфейс, както и за съхранение на тези данни, възлизат на приблизително 30 милиона евро. Същевременно резултатът от изразходването на такава значителна сума е под съмнение, тъй като с последната редакция на чл. 251 и създаването на чл. 251а от Закона за електронни съобщения (ДВ, бр. 17 от 2009 г.) са изпълнени всички ангажименти на Република България за въвеждане на европейските регулаторни изисквания и са въведени изцяло изискванията на Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи, както и за изменение на Директива 2002/58/ЕО.

 Сред предложенията на Сдружението на независимите интернет доставчици, са още да бъде направено ясно разграничение между услугите, които предоставят различните предприятия, осъществяващи електронни съобщения, прецизиране на вида и обема на данните за различните видове електронни съобщителни услуги, които операторите следва да обработват и съхраняват, както и запазване на досегашния обхват на престъпленията, предмет на проверките на разследващите органи. „Сега действащите текстове на чл. 251 и чл. 251а от ЗЕС, отразяват пълно и точно изискването на Директива 2006/24/ЕО, като предвиждат съхранението на данни и достъпа до тях да се отнася само когато това е необходимо за разследването, разкриването и преследването на сериозни престъпления (serious crime). Директивата допуска в този случай да се прилага определението за тези престъпления на всяка държава членка. Терминът „сериозни престъпления” е непознат на българската правна система и теория на наказателното право. Точният превод на английската редакция на разглежданата разпоредбата на Директивата, би следвало да се съобрази с определенията на видовете престъпления, дадени в българския Наказателен кодекс (НК). Ето защо би могло да се приеме, че при имплементиране на разпоредбите на Директивата в българското законодателство, следва да се използва легалният термин на НК за „тежки престъпления”. ... В допълнение на горното, не е за пренебрегване и фактът, че предложеното изменение на ЗЕС предвижда обхватът на престъпленията да бъде значително разширен, което от своя страна би могло да се тълкува като противоречие с императивната разпоредба на чл. 34 от Конституцията на Република България (Конституцията). Тази разпоредба извежда основния принцип за свобода и неприкосновеност на съобщенията, като изключение от това правило е допустимо само за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления, а както е добре известно Конституцията представлява върховен закон и всички останали нормативни разпоредби не могат да й противоречат. Директива 2006/24 в действителност урежда изключението от общия принцип за свобода и неприкосновеност на съобщенията, залегнал в Конституцията, поради което е правно недопустимо нейните разпоредби да се тълкуват разширително, съответно не е допустима свобода и на държавите-членки да въвеждат по-строга и разширена правна регламентация“ - се посочва още в позицията на Сдружението.

 „Така както са формулирани текстовете на Наредбата, се стига до излизане извън пределите, които са поставени в Директивата, както и до надхвърляне на поставените в нея цели. По този начин предлаганите изменения на Закона за електронните съобщения могат да се тълкуват като противоречащи на изискванията на Директивата, тъй като чрез тях недопустимо се разширява приложното поле на случаите, в които следва да се съхраняват данни, както и случаите, в които компетентните органи могат да изискват достъп до тях.

 Допълнителен аргумент в тази посока е и самата формулировка на Конституцията, която е много по-близо до разпоредбата на Директивата. Според постоянната практика на Съда на Европейската общност, разпоредбите на директивите, които не са изпълнени в държавите-членки придобиват директен ефект и могат да бъдат прилагани с предимство пред националното право. Което означава, че разпоредбите на Закона за електронните съобщения в крайна сметка са ограничени само до предвиденото в Директивата, както и че данните се събират и предоставят единствено за разследване на тежки престъпления и за защита на националната сигурност“ - посочва Страхил Иванов - „Досегашната практика на нашите членове винаги е била да съдействат колкото може по-бързо на органите на реда, дори и без нормативно задължение за това. Желанието ни е да спомогнем за по-високата разкриваемост на престъпленията в България, без обаче да нарушаваме принципите, залегнали в Конституцията на България, както и в нормативните документи на Европейската Общност.“

На 14.01.2010г от 11:00ч на площад "Народно Събрание" ще се проведе протест под наслов:

България не е Биг Брадър
2010 не е 1984!